beauty

home  

 

 

 

ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО БРЮКСЕЛ, АНТВЕРПЕН И АМСТЕРДАМ

 

 

 

 

Това са впечатления от едно кратко пътуване през пролетта на 2002, заедно с мъжа ми Георги и брат ми Антон.
 

Mоят брат понякога ходи до Брюксел и това даде повод и ние с Георги да решим да отидем дотам, за да се видим с него и да прекараме заедно Великден.

 

И така, на 29 март тръгнахме от Лондон с Eurostar, минахме под Ламанша и само след около час вече бяхме в центъра на този забележителен европейски град.   

 

Брюксел е неголям град, впечатляващ с богата история и култура.  В него са приети два официални езика - френски и фламандски.   Смесен е и етническият произход на населението.  По-голямата част са католици.  Климатът е мек и влажен, подобен на лондонския, с относително топли зими и дъждовни лета.  Това е благоприятно за градинарството, тревата се зеленее целогодишно и могат да се засаждат някои видове декоративни южни растения.

 

Отправихме се към обсерваторията, където работеше Антон и наблизо от която щяхме да живеем през тези пет дена.  Беше хубав слънчев ден и след като слязохме от трамвая решихме да продължим пеша.  По тихите улици пред нас бяха нападали листенца от цъфналите магнолии.

 

Настанихме се у семейство възрастни холандци, мъж и жена, които живееха в голяма и хубава къща.  Винаги ме е учудвало колко различни са къщите по различните краища на света.   Нашата беше като слязла от картина на холандски майстор.  За моя приятна изненада, госпожата се оказа художничка и много си допаднахме.  Цялата къща беше украсена с нейните картини, от които лъхаше свежест, невинност и лекота.  Голяма част от сюжетите бяха фантастични, а полупрозрачните образи се преливаха един в друг.  Отблизо можеше да се види, че някои от тях са избродирани.

 

Оставихме си багажа и отидохме да разгледаме обсерваторията - стара и солидна сграда, потънала в зеленина и кипяща от работа.

 

Завършихме деня с купон.  Не се бяхме виждали с Антон отдавна и имаше толкова много неща, които да си разкажем.  Не пропуснахме да опитаме необичайните белгийски бири от вишни и от малини.

 

Прибрахме се късно, като се стараехме да не вдигаме много шум, макар че ни беше доста весело.   
Докато заспивах, продължавах да разглеждам интересната картина срещу леглото ми, в бледи лилави и розови тонове.  Тя очевидно имаше за тема красотата на любовта между жени.

Мисля, че отличителна черта на доброто изкуство, независимо към кой стил принадлежи и доколко е технически съвършено, е усещането за "влизане" в картината, за съпричастност, което то буди у зрителя.  Образите не са вече само неподвижни образи, цялата атмосфера оживява,  усещаме чувствата, настроенията, чуваме звуците, лъхват ни миризмите.  Добрата картина ни притегля към себе си и ни отвежда в своя свят, също както една янтра ни пренася в едно друго състояние на съзнанието. 
 

   

 

 

 

 

Следващият ден беше 30 март, моят Рожден Ден.

 

След поздравления и хубави пожелания, излязохме из Брюксел да се разходим.  Имахме истински късмет да случим прекрасно, слънчево и топло време през целия ни престой.  Освен че беше много приятно, това ни позволи да разгледаме доста забележителности. 

Удивителна е художествената култура на този град.  Известните по цял свят брюкселски дантели и гоблени - забележително красиви, сложни и разнообразни - се възприемат съвсем естествено в контекста на всички украси и орнаменти, които могат да се видят тук на всяка крачка.  Железните балкони бяха изковани като дантела, заобикаляха ни "дантели" от дърво, от камък, от цветя и върху сладкиши.  Като минавахме край кралския дворец забелязахме, че клоните на дърветата пред него бяха подрязани, съединени и преплетени едни с други по такъв начин, че и те образуваха нещо като дантела.

Хората, които срещахме, бяха добронамерени и много любезни.  Белгийците са известни със своята толерантност и в това им качество вероятно е ключът на успешното съчетаване на различните култури на тяхната неголяма територия.  Усмихнах се на един уличен музикант, който пееше на сръбски.
 

Отбихме се в едно от магазинчетата за прясно приготвени на ръка шоколадови бонбони.  Седнахме за малко да си починем и да ги опитаме.  Те се оказаха наистина много хубави и с по-различен вкус и аромат от познатите ни бонбони в кутия.

 

Скоро стигнахме до величествената катедрала "Св. Михаел".  В хладната и полутъмна зала още нямаше хора и беше съвсем тихо.   Слънчевите лъчи се процеждаха през изписаните стъкла на витражите и хвърляха разноцветни отблясъци по каменния под.  Разкошният главен олтар беше подготвен за празника и украсен с типичните за Великден нарциси и други жълти цветя, а по стените висяха големи картини изобразяващи различни библейски сцени.  Множество скулптури и орнаменти от камък и от дърво допълваха великолепната обстановка в храма.

 

В Брюксел се намира оригинален парк, нарича се Mini Europe, създаден послучай обединяването на Европа.  В него, на площ около 2 хектара, са разположени макети на различни европейски забележителности, символизиращи европейския дух и история.  Всички са построени с еднакъв мащаб - 1:25, което е удобно за сравнение.  Останахме удивени колко по-високо от всички останали сгради в Mini Europe се извисяваше Айфеловата кула.  Видяхме също наклонената кула в Пиза (тя беше висока 2,2 м), Копенхаген, Венеция, Биг Бен и много други гордости на Европа.  Там беше показан и тунелът под Ламанша, който на мъжете им се стори особено интересен.  Действително с водата наоколо изглеждаше много реалистично.

 

След това се качихме на Атомиума, изключително висока постройка, представляваща гигантска кристална решетка.  От най-горния "атом" на решетката огледахме целия град.

 

Вечерта отидохме да празнуваме в един от многобройните ресторанти в центъра, предлагащи типичните за Белгия морски храни и пържени картофи.  От ресторанта излязохме късно, но улиците бяха добре осветени и пълни с народ.  Явно още на никой не му се спеше в тази великденска нощ.

 

Чухме музика откъм Централния площад и тръгнахме натам.   

Централният площад, или Grand Place, е сърцето на града.   На всеки две години, през месец август, там се прави "Цветен килим".  Той представлява една много голяма композиция от цветя.  Погледнати отвисоко, различните багри образуват сложни орнаменти и приличат на великолепен килим постлан върху площада. 

 

Grand Place е заобиколен от величествени сгради, в готически стил.  В тази празнична нощ най-високата и най-красивата от тези сгради се осветяваше от разноцветни прожектори, скрити някъде в отсрещното здание, като светлините меняха цвета си, движеха се и танцуваха под звуците на тържествената музика на Вангелис "Завладяването на рая".  Танцуващите светлини бяха не по-малко от десетина различни цвята, чисти и ярки, и заедно правеха едно великолепно зрелище, което тълпата от хора наблюдаваше в захлас.  Когато свърши, площадът гръмна от ръкопляскания.   Така и не разбрахме обаче за кого са аплодисментите - не се виждаше кой е солистът на този необикновен концерт.

Отправихме се пак към "Св. Михаел", която сега беше осветена от множество свещи и пълна с народ.  Свиреше орган, пееше хор и във въздуха се носеше упойващата миризма на тамян и смирна.  Помолихме се да носим Светлината в себе си.

 

 

 

 

Следващият ден, 31 март, който тази година беше Великден в западния свят, прекарахме в Антверпен.  Антверпен е един стар и интересен град.  Той се  намира в холандско-говорящата част на Белгия и е едно от най-големите пристанища в света.  Освен това е и важен център на бижутерийната промишленост, което се забелязва веднага, защото градът е изпъстрен с множество малки магазинчета, предлагащи златна и сребърна бижутерия.  Също така, тук е живял големият фламандски художник Рубенс, много почитан от антверпенчани.  Напълно запазената му къща е превърната в музей и се намира в самия център на града.

 

Музеят на Корабите се помещава в старинен замък, който изглежда като замъците от книжките с приказки за принцове и принцеси.  Високи кули, малки прозорци,  железни порти, каменни стени - не просто замък, а истинска крепост, но въпреки това като куклена къща приятен за окото, пълен с очарование и романтика.  Самият музей е доста богат, проследява историята на корабостроенето и мореплаването от зората на цивилизацията.  Видяхме различни макети на всякакви кораби, изглеждащи съвсем като истински, с всички детайли.  Брат ми от малък се увлича по тези неща и от него научихме много интересни подробности.  Той дори ни разказа за доста страшното моряшко наказание "прокарване под кила".  Разбира се, в наше време всички тези наказания са отживелица (сега вече има бюрокрация).

Влязохме и в Катедралата на града, която е една от най-известните в света. Украсена е с дълги редици стъклописи, които се смятат за ненадминати, огромни картини на религиозна тема, повечето на Рубенс, и голям брой впечатляващи статуи и дърворезби.  Навсякъде имаше подредени много цветя за големия християнски празник.

Видяхме наблизо езеро и красив парк, и си избрахме една пейка да поседнем.  По водата пред нас плуваха диви патици, гъски и лебеди и ние започнахме да ги коментираме от гледна точка на това, което бяхме видяли в Музея на Корабите.  Обсъждахме височината и формата на "кърмата" им и т.н.  Стигнахме до заключение, че са отлично пригодени за плуване!


На другия ден, 1 април, останахме в Брюксел.  Разхождахме се из града, парковете, спирахме се в различни заведения.

 

Утрешният ден беше Рождения ден на Антон и по повод на това се разговорихме  на тема дали рожденият ден изобщо е редно да бъде повод за празнуване или не.  Антон твърдеше, че след като човек става с една година по-стар няма причина да се весели, а на мен пък ми се струваше, че рожденият ден е най-хубавият ден, защото в него човек отбелязва това, че съществува.  Георги дипломатично запази неутралитет.

 

 

 

 

 

 

На 2 април  разцелувахме Антон за неговия Рожден ден и му пожелахме много здраве и щастие. 
 

Взехме рано влака за Амстердам и стигнахме там към 10 часа сутринта.  Отправихме се първо към музея на Ван Гог, където имаше изложба на Ван Гог и Гоген – едно голямо културно събитие.  Търпеливо изчакахме на огромната опашка.  Специално за тази изложба бяха дошли хора от цял свят.  На нея бяха събрани платната на двамата постимпресионисти от периода в който са се познавали и са си влияли един на друг.  Това даваше възможност да се правят интересни съпоставки.  Използвахме случая да разгледаме и постоянната изложба на музея, където можеха да се видят повечето от останалите творби на Ван Гог.  Въпреки многото хора, които неуморимо си пречеха един на друг, изложбата и музея се харесаха много и на трима ни.  Дълго време още ще си припомняме ярките, изразителни, изпълнени със скрит живот картини.

 

Напуснахме хубавия, явно стар аристократичен квартал около музея, и се отправихме пеша към центъра.  Топлото слънце ни представяше града в най-добрия му вид.  Амстердам е целия прорязан от канали, които са свързани с живописни мостове.  Къщите покрай някои от каналите достигат до самата вода, също както във Венеция.  На много места имаше акостирани големи покрити лодки.  Забелязахме, че в някои от тях живееха хора.

 

Тук любимо средство за придвижване е велосипедът.  Подминахме голям триетажен паркинг, на които бяха паркирани стотици велосипеди.  Не е преувеличение да се каже, че тук велосипедът е това, което е автомобилът в останалата част на Европа.

 

Минахме покрай голям пазар за цветя, повечето от които бяха лалета.  Холандия е известна със своите лалета, цели полета са засадени с тях, които по време на цъфтеж представляват една изключителна гледка.   Сега пред нас видяхме тези благородни цветя изложени в цялото им многообразие на цветове и форми – червени, жълти, тъмнорозови, със заострени листа, виолетови, оранжеви, сини, бледорозови, лилави, черни, пъстри, на точки, двуцветни и какви ли още не ... 

 

На пазара се продаваха също така и семена канабис (марихуана).  За мен това беше любопитно, защото се интересувам от билки.  В Амстердам има музей посветен на марихуаната, в който се възхваляват качествата на това компрометирано в останалата част на Европа растение и многобройните му приложения.  Например, за нас беше изненада да научим, че въжетата на корабите на Колумб са били направени именно от канабис. 

 

Изобщо, Амстердам има с какво да порази неподготвения чужденец (не мисля, че тук идват много неподготвени такива обаче), като музеите на секса и на мъченията например, край които минахме и които съвсем не са най-шокиращото от неговата порочна и очарователна атмосфера. 

 

Освен старата моряшка традиция, корените на доста голямата морална свобода, на която се радва холандското общество може би трябва да се търсят в холандския национален характер, в който трудолюбието и умереността предпазват от прекаляване с радостите на живота. 

 

От центъра взехме лодка, която в течение на час ни развеждаше по всички канали.  Записан глас ни разказваше за обектите, край които минавахме.  Стори ни се интересно, че къщите от двете страни на каналите са построени върху дълги вертикални греди за основа в меката почва.


На 3 април за последен път се разходихме из Брюксел.   Надникнахме пак в магазините за дантели, гоблени и сувенири.  Хапнахме още веднъж от вкусните белгийски бонбони.   Простихме се сърдечно с Антон.

 

Eurostar  ни чакаше да ни отведе обратно вкъщи.

 

Когато се прибрахме, видяхме че докато ни е нямало лалетата в градината ни са цъфнали.  Вече никога няма да ги гледам със същите очи. 





  beauty

home  

 

(C) 2003-2007, Veronica Verai