beauty

home  

 

ТЕНЕРИФЕ

Тенерифе е най-големият остров от Канарския архипелаг. Канарските острови са от вулканичен произход и не са свързани с континенталната плоча на Африка. Тенерифе се разделя от планината Тейде, която е висока близо 4000 метра. Заснеженият й връх погледнат от острова се крие в облаци, но представлява много красива и внушителна гледка погледнат от въздуха.

Климатът е най-голямото богатство на острова - той е мек и постоянен, като температурите са около 22 градуса на сянка през по-голямата част от годината. Слънцето обаче на тези ширини не само свети, но и грее по тропически и на слънце температурите могат да са доста по-високи. Като цяло, климатът и атмосферата на острова са много благоприятни и приканват към морски удоволствия.

Ние от много време бяхме зажадняли за слънце и в края на март заминахме на ваканция на този забележителен остров.

 
МОРЕТО

Тенерифе е заобиколен от Атлантическия океан. Водата е чиста и хладна, на места с истински тюркоазен цвят. Голяма част от плажовете са изкуствени. Необичайно е, че много плажове са сиви на цвят, защото такъв е цветът на вулканичните скали на острова.

Съседният остров Ла Гомера се виждаше от близкия плаж в ясни дни. Останах очарована от това красиво, полупризрачно видение. За мен едва виждащата се земя на хоризонта винаги е била символ на откриването на непознатото и на доближаването до целта. Един образ от сънищата, който показва, че си вече близо, съвсем близо и там те чака един цял нов свят да бъде открит. За първи път виждах този образ в реалността, при това по такъв вълшебно-сюрреалистичен начин.

В деня, в който правих снимките на Ла Гомера, явно под влияние на впечатлението, цяла нощ сънувах откриването на Америка. Беше много дълъг, ясен и последователен сън. В края на съня, Колумб се връща при своята кралица и в двореца един от благородниците му задава вълнуващия всички въпрос: “Е добре, има ли злато там?” Колумб отговаря: “Злато има… но това също е злато!” и изсипва на масата съдържанието на кожена кесийка със семена от дотогава непознати в Европа растения…


 

 

 
РАСТЕНИЯТА

Флората на Тенерифе е много различна от европейската, макар че на нас голяма част от нея ни беше позната от саксийните си миниатюрни варианти. Ако не беше така, сигурно щяхме да имаме усещането, че сме попаднали на друга планета. Тропическите градини се състоят предимно от кактуси, някои от които по метър - два високи, понякога с цветове или плодчета по тях. Такива градини нямат трева, а ситни камъчета за основа. Имаше и много алое, цъфтящо с красиви жълти цветове. Едно растение алое беше и сувенирът от острова, който си взехме за вкъщи.

Растенията се напояват изкуствено, тъй като рядко вали дъжд. Цялата необходима прясна вода се добива чрез преработване на морска вода, естествени източници на прясна вода почти няма.

Южната част на Тенерифе се състои предимно от курорти, но в северната част, където климатът е доста по-влажен, се отглеждат много стопански култури. Канарските острови са голям производител на банани, домати, вино, захар, картофи и други селскостопански стоки.

На острова има също много цветя и различни палми. Могат да се видят по-рядко и широколистни дървета. Попаднахме на едно дърво, което изглеждаше точно като круша и се зарадвахме, че сме открили нещо познато сред тази гора от непознати растения. Като се загледахме обаче забелязахме странни гроздовидни плодове между листата му, които съвсем не приличаха на круши. Изглеждаха съвсем зелени за съжаление и не можахме да ги опитаме.

 
ЖИВОТНИТЕ

Ето един представител на местната фауна, който се съгласи да позира срещу малко шунка, задигната от закуската. Изглежда съвсем като тигър в джунгла, но истината е, че това е котка до фикус. Снимката е направена на улицата, фикусите тук не са стайни растения, а големи дървета. Всички котки, които видяхме, бяха лъскави, доверчиви и общителни. Испанците, както всички културни народи, обичат котките и се грижат добре за тях. Един интересен детайл, който не се вижда добре точно на тази снимка е, че много от котките на острова (които са повечето с тигрова окраска) имат точки на гърба си, което е голяма рядкост сред европейските тигрови котки и много търсено от любителите.

Близо до балкона ни в хотела живееха семейство гугутки. Не бяхме виждали точно такива - те бяха бежови на цвят, с красиво тъмно герданче около гушката. Разгледани отблизо перата им преливаха с тънки розови и виолетови нюанси. Бяха много грижовни един към друг и често ги виждахме взаимно да си почистват перата.

Освен коренните животински обитатели на Тенерифе, на острова има и много интересни зоопаркове, като част от грамадното разнообразие от развлечения за туристите. Тук се намира например най-големият изкуствен развъдник на пингвини в света, което изглежда малко екстравагантно начинание на тропически остров. Има много делфинариуми и аквариуми. Могат да се видят и някои редки животински видове, като бели тигри и бели лъвове.
 

 

 


ХОРАТА

Още при първото ни пътуване до Испания - преди няколко години бяхме на гости на приятели във Валенсия - останахме очаровани от испанците. Те са весели, темпераментни, общителни и любезни, като тяхната любезност идва от истинска сърдечност, а не само от добро възпитание. В същото време те са работливи и отговорни. Всичко, което видяхме, беше направено с много труд и добре поддържано. Все пак, на този остров-градина единствената несъмнено благоприятна природна даденост е хубавият климат, почти всичко останало, дори водата и донесеният от Сахара пясък, е повече или по-малко плод на човешки труд.


Островът е пълен и с туристи по всяко време на годината, най-вече от северна Европа. За германци, англичани, холандци, руснаци и скандинавци това е едно от любимите места за почивка. Има много всякакви развлечения, дневни и нощни. Неслучайно се казва, че най-голямата опасност за здравето на туриста на Тенерифе е махмурлукът. За съжаление обаче, вероятно за да се удовлетвори масовия вкус, културата на острова е доста американизирана. Рядко може да се чуе хубавата испанска музика и са малко местата, в които може да се опита местната кухня или да се видят местните танци.

Когато бяхме в Амстердам видяхме жива статуя - един човек, боядисан с бронзова боя от глава до пети, включително косите и умело подбраните дрехи, който стоеше неподвижно върху постамент на площада. Приликата беше удивителна и само шапката до него (също от “бронз”) и едва забележимите движения подсказваха, че статуята всъщност е жива. Същото видяхме и на Тенерифе, дори може би беше същият човек. Този път той целият беше боядисан с глина, сигурно предвид разликата в климатичните условия, и стоеше неподвижно под палещото тропическо слънце. Отново неговото майсторство в това странно изкуство беше толкова голямо, че ако човек не се загледаше внимателно наистина би го помислил за изваян. Приклекнах да оставя монети в шапката и статуята много, много бавно, както подобава на една статуя, се наклони, взе ръката ми и я поднесе към устните си. Тогава забелязах, че в ярък контраст с останалата външност, очите на статуята са сини, блестящи и много живи. В очите му цялата старателно постигната прилика със статуя изчезваше.

А това е снимка на част от една необикновена къща, която плени моето въображение. Изглеждаше стара и типично испанска. Много пъти минавахме покрай нея, но нито веднъж не видяхме хора или внушителните й порти да се отварят. Тази тайнственост ни позволи да строим във въображението си различни догадки и сюжети за това красиво, изглеждащо като омагьосано място, някои от които съвсем фантастични.

В последните дни на престоя ни разбрахме, че истината за тази къща, разбира се, е доста по-прозаична - нещо, което във фантазиите ми не беше предвидено. Още едно потвърждение, че човек не бива да се опитва да търси разкритие или реализация на красивите мистерии, които намира по пътя си.

 

НЕБЕТО

Съзвездията над нас също бяха по-различни от тези, с които бяхме свикнали у дома. Една много ярка планета, вероятно Венера, осветяваше нощното небе и изглеждаше толкова близо, все едно че почти можеше да се вземе в ръка. Вечер сядахме на балкона с чаша чай или вино и се наслаждавахме на топлата нощ, напоена с толкова аромати и желания.

photos by Veronica


  beauty

home  


(C) 2003-2007, Veronica Verai