energy home  






С И Н Е С Т Е З И Я


Вероника Верай




КАКВО Е СИНЕСТЕЗИЯ

Думата "синестезия" означава смесено възприятие. Синестезията е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Тя не означава едновременно възприятие на две или няколко сетива, а това, че едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.  Например, един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. Свързването с цвят е най-характерно, макар че рядко синестетичните образи могат да съдържат обонятелни, звукови и други представи.  

Може би най-точното, макар и не много ясно определение на синестезията би било "възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят". Такива могат да бъдат цифри, букви, но също музика, емоционални състояния, представи за хора. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети имат връзки между цветове и графеми, а някои освен тях имат и други смесени възприятия.  Синестезията е най-ярка в детството.

Синестезията не е заболяване. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. Синестезията се предава генетично. 


   


СИНЕСТЕТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ


С
инестетичните образи са изцяло вътрешни представи. Те са в съзнанието и синестетът ги възприема само като такива, а не  като част от реалността. 

Да приемем, че буквата В за един синестет е червена, тя е един точно определен червен цвят. Той ще я вижда винаги в този цвят, без да го иска, всеки път щом помисли за нея. Думата Великден също ще бъде предимно червена (заради цвета на главната първа буква), но тя ще се появява в съзнанието му с различен от В червен цвят. Когато буквите, думите и цифрите са реално написани, синестетът ще ги вижда както всички хора - черни на бял фон - без да вижда физически техния синестетичен цвят. Този цвят ще се появява само когато той помисли за тях и си ги представи написани в съзнанието си.

Цветовете, които се виждат от синестета, са нюанси, не точно като срещащите се в природата, като понякога близките оттенъци могат да имат съвсем различен характер. Синестетичните цветове могат да носят и характеристики като обемност, плътност, прозрачност, „зърнистост“, „кръглост“, „топлота“, „острота“ и други подобни, които показват известно свързане с форма. Не всички цветове участват равномерно във връзките - някой цвят може да липсва, а други могат да участват с по-голям брой оттенъци – и това не зависи от персоналните предпочитания на синестета. Няма установена закономерност за това как се образуват връзките. Те са индивидуални за всеки синестет, макар че малък брой синестетични образи проявяват някакви общи черти в повечето случаи. Примерно, знае се, че "кръглите" графеми - буквите О, С, нулата - обикновено се възприемат като много бледи или прозрачни, а графемите, които съдържат вертикални линии  -  Т, Г, Ш , единицата и т.н. - като тъмни.  Цветовете в съответствията са устойчиви, те не се променят през живота, и не се повтарят един с друг – дори когато две графеми са в един цвят, оттенъкът и „характерът“ на този цвят ще бъдат различни. Връзките са еднопосочни – ако да речем буквата С извиква в съзнанието представа за бледозелен цвят, то бледозеленият цвят няма да предизвиква представа за буквата С.

Ето един пример за синестетична азбука:

A – ярко червено
Б – светлокафяво
В – червено-розово
Г – сивочерно
Д – жълтокафяво
Е – бяло
Ж – наситено зелено
З – розово-жълто
И – наситено синьо
Й – тъмно наситено синьо

К – кафяво
Л – жълто
М – червено
Н – зелено
О – прозрачно бяло
П – светлокафяво
Р – тъмносиньо
С – бледозелено
Т – черно
У – масленозелено

Ф – светло кафяво-сивкаво
Х – сиво
Ц – тъмнозелено
Ш – много тъмно синьо
Щ – още по-тъмносиньо
Ь – прозрачно сиво-бяло
Ъ – по-плътно сиво-бяло
Ю – тъмнолилаво
Я – зелено

   


ИНТЕНЗИВНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ  

Изглежда, интензивното възприятие проявява тенденция да става синестетично.  Временна синестезия се получава след приемане на психаделици, които правят точно това - интензифицират възприятията. (Тази синестезия обаче е съвсем различна от природната - тя е много по-ярка и обективирана.) Когато едно възприятие е много ярко, то става цялостно, с добавяне на възприятия от сетива, които не са били стимулирани.

Може би затова синестезията обикновено се проявява в тази област, където се намират интензивните преживявания на синестета. Например, синестетите-музиканти имат така наречения "цветен слух", а художниците-синестети могат да "чуват" звуците в картините.  За много синестети е характерна също така и изобщо интензивност на преживяванията, с нейните добри и лоши страни.



ТВОРЧЕСТВО И СИНЕСТЕЗИЯ

Приема се, че синестезията е свързана с творчеството, макар че не е сигурно дали тя носи със себе си някакви по-различни когнитивни способности. На практика обаче, синестетите най-често се оказват с интереси в областта на изкуството, литературата или математиката.

Вероятно заради интензивността на възприятията, обикновено синестетът има добри умения в областта, в която се намират неговите синестетични представи. Например, когато във връзките участват цифри, това често се съпътства от добро умение за работа с числа, а когато са свързани буквите – от добро боравене с езика.

Синестетите понякога използват синестезията и в творчеството си. Един от музикантите, които са популяризирали цветния слух, е бил руският композитор Скрябин. Неговата светлинна симфония „Прометей“ е била многократно анализирана във връзка със синестезията.



Тази статия се базира върху проучванията ми за синестезията и личния ми опит.


  energy home  

(C) 2003-2007, Veronica Verai