energy

home  

 


THE VERNAL EQUINOX

 

During an equinox, day and night become equal in length.  In old times equinoxes were markers in which seeds would be planted and then harvested.  The spring or Vernal Equinox occurs between 20 and 22 of March.  It is celebrated on a different day of the spring in different traditions. 

The beautiful spring holiday of Easter is related to the Vernal Equinox.  As Christianity spread through Europe, it was decided that “Easter was to fall upon the first Sunday after the first full moon on or after the Vernal Equinox.”  The name Easter is derived from ‘Eostre’ - an ancient Saxon goddess of growth, new life and fertility.  Sacred to Eostre were eggs, rabbits and hares.  Egg is a symbol of new life, while rabbit and hare represent sexuality and fertility.  The pagan festival of Eostre was originally celebrated with the arrival of spring and the rites were honouring the planting of seeds, the fertility of the land and its people, and the hope of the new life.  Traditionally, engagements were also held during this time.


In Christian tradition the Spring Equinox marks the day of Annunciation - 25th of March – the day when Archangel Gabriel came to Virgin Mary to announce that Jesus Christ will be born.

On the left is the picture ‘Annunciation’ by Carlo Crivelli.  It is one of my most favourite pictures.  It is in the National Gallery in London and I spent hours in front of it.  The light movement of the air can be heard in this picture, and there is a feeling of anticipation and sacredness.  The energy of the picture gets denser and brighter, within the immaculate perspective and almost surrealistic colours and symbols.



 Picture by Carlo Crivelli, ‘Annunciation’

  energy

home  




THE SUMMER SOLSTICE


The Summer Solstice, or Midsummer, is celebrated between 21 and 24 June. It is the longest day of the year, time to celebrate light and fire and to enjoy the fruits of one’s labours, collecting the first harvest.  It was customary for ancient people to greet the rising Sun on this day, drawing physical and spiritual strength from it.  

The night before this day is a magical one, when some people would go to the forest as it was then when fairies could be seen and miracles could happen.  They would also gather some herbs on that night, which were believed to be charged with a lot of healing energy.  Rites were performed for divination, love and healing and many marriage ceremonies were held at this time.  

Christianity recognised the importance of this day, making it the day of the birth of St. John the Baptist.  However it is called, this is a moment to celebrate the triumph of the life-giving Sun and the spiritual light it symbolises.


Here is a fine picture by Edward R. Hughes, ‘Midsummer Eve’.  It depicts a young woman in the forest, lovingly bending down towards the fairies surrounding her from all sides.  They still keep on coming, appearing from little sparkling balls of light in the air. Perhaps she was able to entice them by playing music on her flute, attached to her decorated with roses dress.

 

 

 

Picture by Edward R. Hughes, ‘Midsummer Eve'  


 

  energy

home  

 
 

THE WINTER SOLSTICE


The Winter solstice, or Yule, is the shortest day of the year, but it is also the moment when light starts to return and we can look forward to the days starting to lengthen once more.   The word solstice means 'sun stands still' and for a few days around the 22nd of December the Sun appears to rise and set in the same places. The date of the Winter solstice can be either the 21st or the 22nd.  On this day astronomically starts the season of winter.

The tradition to celebrate on 25th goes back to Roman times.  This day marks not the solstice itself but the end of it, when light and the Sun visibly start to return.  On this day pagans celebrated the festival of the 'Unconquered Sun'.  Pagans saw Winter solstice as a critical time of the year in a sense that the all-important, life-giving Sun was fighting with darkness.  The end of the solstice proved once again that the Sun and light cannot be conquered by darkness.  Thus, the return of the Sun was an act of enormous symbolic and spiritual significance, as well as the beginning of longer and brighter days.   

Later it was accepted that on 25th of December Jesus Christ was born.  Now, in the western world, Christmas is the most important holiday of the year for most people, regardless of religion.  It is a time of giving to others, of kindness and generosity, parties and fun.  Many Christmas traditions still relate back to pagan celebrations.  For pagans and Christians alike, the Winter solstice is a moment of transition from darkness to light.


Picture by James Lumbers, ‘Winter solstice’


  energy

home  



ЗА  РАЗЛИКАТА  В  ИЗЧИСЛЯВАНЕТО  НА  ДАТАТА  НА  ЗАПАДНИЯ  И ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНИЯ  ВЕЛИКДЕН


Много хора са учудват, че православният  Великден се празнува на различна дата от този в западните страни и биха искали да знаят причината за това.  Kакто знаем, съвременният календар, Грегорианският, произлиза от Юлианския.   През XVI в, папа Грегори XIII е коригирал натрупващата се грешка, която до този момент се е получавала  в резултат на не съвсем точното  изчисление на дължината на годината.  В предишния календар, приет от Юлий Цезар през I в пр.н.е. ( или "по стар стил"),  годината е 365 дни и всяка четвърта година е 366, докато в съвременния календар годината е 365 дни, всяка четвърта е високосна, но всяка стотна не е, освен ако не се  дели на 400.  Различните страни по различно време са приели новия стил.  Например в Русия това е станало през 1917г, а във Великобритания – в края на XVIII в.

Правилото за определяне на всеки  християнски Великден е, че той е винаги в  първата неделя след първото за годината пролетно пълнолуние.   Ако то обаче се пада в неделя, тогава Великден е в следващата неделя.  Католическият Великден се определя лесно по горното правило, защото изчислението става по нашия, Грегорианския календар.  Например, първото пълнолуние след 21 март 2003 се пада на 19 април, събота.  Значи Великден е на 20 април.  

Православната църква обаче изчислява този ден по същото правило, но използвайки  Юлианския календар, от което обикновено се получава разлика от една-две седмици.   Това разминаване не е случайно, защото двата празника са различни по значение - за източноправославието това е най-големият църковен празник, по-важен дори и от Коледа.  По подобни съображения някога е било решено и христянският Великден да не съвпада по дата с Юдейския Пезах.  Така още веднъж се подчертава разликата между тези религии.  В православието от Великден зависят датите на всички други подвижни църковни празници.

Пезах е един важен ден в  Юдаизма, предшестващата християнството еврейска религия, и  Великден има много подобия с този празник .  Еврейската дума  'Пезах' означава 'преминаване' и от нея произлиза думата  Пасха, както в много европейски езици се нарича Великден.  Тогава също се ядат агнешко, яйца, зелени салати и  хляб с ядки и сушени плодове.  На този ден се чества излизането на евреите от Египет през XIII в. пр. н. е. и тези празнични  храни символично отразяват  различни страни на това събитие.



  energy

home  

       

(C) 2003-2007, Veronica Verai