writings

home  

 


ЗА ДОБРОТАТА И ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

 

Същинската интелигентност се вижда не по това, което човек знае, а по отношението му към това, което не знае.  Интересно е, че подобно твърдение изглежда валидно и в морален аспект: доброто у един човек се вижда не по добрите му постъпки, а предимно по това как той се отнася към лошите си постъпки.

Знанията и постъпките могат да бъдат резултат от това отношение, но те сами по себе си още не означават степента на неговата интелигентност или доброта. За тях са имали значение и други фактори - стечение на обстоятелствата, мотивация, способности, здравословно състояние и т.н. - за които човек може и да не е отговорен пряко, или пък да има някаква заслуга. А не можем да търсим определение на дълбока същностна характеристика там, където човек не е имал възможност да направи изцяло собствен избор.

Само чистият стремеж на човека да познава и да постъпва добре във всеки отделен момент зависи единствено от неговата свободна воля.  Точно този стремеж определя неговото интелектуално и морално развитие, тоест доколко човекът, независимо от стъпалото на което се намира в момента, се движи по пътя на духовната еволюция. И точно степента на това движение напред, а не отделното стъпало на което се намира, представлява същинската интелигентност или доброта на човека, защото именно то (движението- резултатът от неговия стремеж) е най-чистият плод на свободната му воля и следователно за него той носи най-пълна заслуга или вина.

Ярка проява на стремежа да познава и да постъпва добре е отношението на човека към непознатото и недоброто, защото тези две категории представляват именно това море от безкрайност, от което конкретните, крайни, познания и добрини могат да се родят. Веднъж родени обаче, те самите стават безплодни по отношение на растежа, защото са вече истинни или добри, тоест завършени. Само уроците, криещи се в непознатото, което непосредствено заобикаля придобитите познания, и в постъпките, видяни като лоши от височината на следващото морално ниво, могат да дадат храна и нов тласък за развитие и усъвършенстване.

(Различни разсъждения водят до заключение, че, в най-общ смисъл, лошото има "изтласкваща напред" доброто функция - образно казано, лошото снабдява доброто с енергия за съществуване.)

От всичко това е явно, че невиждането, неприемането, отричането на непознатото и недоброто означава един свободен, следователно изразяващ най-дълбокото Аз, избор на отказ от развитие. Приемането и признаването на непознатото и недоброто е всъщност едно свободно избиране на възможност за опит, усъвършенстване и растеж. Следователно качеството на този избор, или отношението към споменатите две категории, отразява най-истински присъщата на човека интелигентност и доброта, защото само така тези определения се показват изчистени от външни фактори и сравнения, и са сравнени единствено с неговото собствено развитие.

 

Вероника Верай

 

  writings

home  

 

(C) 2003-2007, Veronica Verai