writings

home  

 

 

 

РЕЛИГИЯТА - СПАСЕНИЕ ИЛИ ПРЕЧКА



Всяка религия представлява една проправена пътека, която ни съединява с Божественото - в това е нейното главно качество и същевременно нейният най-голям недостатък.

Принадлежността към една религия дава възможност на всеки човек да достигне до един относително извисен и правилен философски мироглед и морал, изобщо до една висока степен на идеализъм, като при това единственото, което се иска от него е само стриктно да следва най-подходящото за него религиозно учение. Много хора имат осъзнати духовни потребности и за тях такава възможност представлява една голяма ценност. Хората са силни, защото всички могат да се ползват от най-доброто, което може да даде всеки един. Така например, всеки човек може да вземе една изпробвана и точно описана готварска рецепта и само от стриктното следване на инструкциите да успее да приготви вкусно ядене. Дори и той да няма тръпка за кулинар, една книга с рецепти би му  позволила цял живот да се храни вкусно и пълноценно. Със силите, които ще му дава тази храна, той ще може да проявява себе си по-добре в това, което е неговият талант.

За един човек обаче, който не само е осъзнал своите потребности, но и изпитва истински интерес към храната на своето тяло или душа, нещата ще бъдат други. Вероятно за начало той също ще прочете и изпробва много различни рецепти, но когато в един момент реши да приготви храната си, той няма да се придържа към нито една от тях. За него ще е важно той сам да може да преживява и открива, което ще му дава опита и удовлетворението от едно по-дълбоко познание. Такъв човек ще бъде творец и синтезирайки знанията си, той ще съумее да приготви за себе си точно тази храна, която най-добре отговаря на неговия вкус, нужди и ресурси. Дори и при изпълнението на една рецепта той би търсил нови и нови варианти, защото пасивното повторение за него би означавало застой и неудовлетвореност.

Всяка религия, дори и най-мъдрата, е нещо статично. Действително, исторически тя се развива, но тя си остава статична във всеки един момент в смисъл, че не предполага духовно търсене извън тези отговори, които сама предлага. Всички отговори вече са дадени и се очаква те да бъдат безусловно приети от последователите й. Неприемането дори само на част от тези отговори, дори и те да не са от централното идейно ядро на религията, се смята за недопустимо и веднага ще постави под въпрос принадлежността на човека към нейното лоно. Разбира се, всяко едно религиозно учение е резултат на голяма мъдрост и проникновение и затова духовните истини, които то носи със себе си, могат да бъдат много дълбоки. Такива истини са безценни опорни камъни по пътя ни. Проблемът е там обаче, че сам Бог, който е целта на този стремеж, не е определен, краен или статичен. Затова е много важно да продължаваме да го познаваме и чрез въпросите, които си задаваме за него, а не само чрез отговорите, които вече имаме. Това също би означавало не просто повърхностно да заучаваме, а да преживяваме истините, което носи повече опит и познание. 

Търсенето на духовната истина се намира именно във въпросите, които си задаваме, защото чрез тях оставяме отворена възможността непрекъснато да съзираме нови измерения на отговорите им, според променящото се стъпало на нашето собствено развитие. Затова една религия може активно да ни помага да растем и да се обогатяваме, но само доколкото нейните рамки позволяват това. Ако, и след като, тези рамки ни отеснеят - с други думи когато осъзнаем, че съществуват повече отговори, които бихме искали да приемем, отколкото тази религия ни предоставя - от този момент нататък тя започва да става пречка по пътя ни.

 
Вероника Верай

  writings

home  


(C) 2003-2007, Veronica Verai